Брацигово е град в Южна България, намиращ се в област Пазарджик. Също така е в близост до други два града – Пещера и Кричим – и е административен център на едноименната община. Градът се намира в полите на Родопите, в котловина, която на запад се проветрява от Пещерската котловина, а на изток – от тракийската низина. Местният климат е мек, следователно студените люти зими и горещите лета не са често срещано явление. Именно поради подходящите климатични условия в миналото основен поминък на населението е било отглеждането на маслодайна роза. По своите качества тя не отстъпва в нито едно отношение на тези рози, които се отглеждат в Карлово и Казанлък. На 3-4 км от града се намира Розово, от което се открива гледка към насажденията с рози на брациговци. Понастоящем този поминък търпи развитие и много хора отглеждат маслодайни рози, като основните пазари са във Франция и Япония. Също така местните хора са на мнение, че тяхната роза е не само по-маслодайна от карловската и казанлъшката, но и че е най-маслодайна в целия свят. За растежа на розата и нейната маслодайност от голямо значение е факта, че през деня слънцето грее силно, а вечер от планината слиза прохлада. Община Брацигово има общо 10 768 жители, като включва един град и шест села. Археологическите данни показват наличието на праисторически хора по тези места. Доказано е, че племето беси е обитавало тези земи. В подкрепа на това твърдение има редица доказателства. На първо място при разкопките на една от могилите в местността Клисурата са открити останки от тракийско погребение.
През 1924 г. пък, при прокарване на шосето за село Равногор, е открит зидан гроб. Древни железни оръдия, наподобявщи сърпове са изкопани през 1926 г., когато се строи жп линията Брацигово – Пещера. През 46 г. пр.н.е. император Клавдий покорява траките и превръща техните земи в провинция Бесика. Римляните постепенно ги приобщават към своята култура посредством строежа на пътища, сгради и пр. Има много камъни, които са чужди по произход на местността. До местността Въртян камен е прокаран калдаръм, откъдето и произлиза името на местността – Друма. Друга местност – Кръстец – носи името си поради факта, че играе ролята на кръстопът на римските пътища. От римско време е местността Банището, която сега е минерален извор на Брацигово. Рударството също е останало като наследство от римско време. Запазени дебели слоеве от сгурия има в местността Барутчийница – това е белег за топени руди и метали. Също така от римско време са останали редица религиозни обичаи, какъвто е например Празникът на русалките, който се чества на Спасовден. През 578 г. славяните окончателно се настаняват на Балканския полуостров, а край града има местност Драгуница. За нея се предполага, че носи името на славянското племе драговичи. Също така се предполага, че именно от славянско време в града са останали такива големи родове като Търпоманови, Ликоманови, Юрукови, Петлешкови и особено Гюлеметови. Сам по себе си този факт е твърде показателен за огромната роля, която изиграва по отношение на града заселването на славяните. Ако имате свободно време, не се колебайте да посетите Брацигово, защото там има много интересни забележителности.
